Днешната история е за бирария "ВЕСЛЕЦ". Всъщност историята е от снощи. Също така, макар и да се казва "ВЕСЛЕЦ", кръчмата се намира на ул.Екзарх Йосиф. И също така, по-скоро би трябвало да е винарна, отколкото бирария... Но това сега няма водещо значение...
    "ВЕСЛЕЦ" си има серизни предимства за квартално заведение. Цените на основните манджички не са прекалено високи. Самите манджички не са прекалено малки. Има огромно меню и като цяло всичко е вкусно. Най-важното приготвя се на момента.
ВНИМАНИЕ!
Наливната бира /0,5л/ е 1 лв, повтарям ЕДИН ЛЕВ! И разбира се да не забравяме най-важното. СУПИТЕ! Няколко вида, горещи, вкусни и по-всяко време! Особено жизненоважните в много случаи - шкембе, телешко варено и пилешка...
    Както казаха синоптиците, снощи трябваше да вали. Ми валя. При това доста напоително. Някъде около 19.45 часа, аз и Моят човек, /класификация на Gamina/, Кеми нахлуваме във въпросното заведение. Места йок! Освен т.нар. служебна маса до бара. Любезни хората, познаха ли ни, съжалиха ли ни в тоя дъжд, раздигнаха си бумагите и хоп ние във ВИП зона... /чакаме и още един люд да се присъедини/.
    Заръчваме по една гореща живителност, от вече споменатите и ги започваме, /супите имам предвид/.
     След минутки пристига шефът на "ВЕСЛЕЦ". Всъщонст, ако не знаеш, че това е той, никога няма да му обърнеш и внимание на този човек. Така или иначе той бърза да се представи като такъв. Още от вратата започва да юрка двете сервитьорки, които и без това си имат достатъчно работа с всичките клиенти по всичките маси... Въпреки това той намира и под бара теле. Прави забележки. Скача из заведението - кипи от енергия. Хубавото е, че поне не крещи....
    Кипящ от енергия в един момент, тоз човек, сякаш реши с един скок от бара да излезе направо навън. Вероятно и щеше да успее, ако не беше "служебната" маса.
    Блъсна се в нея! Доста силно, при това. Супичката, пилешката, не издържа на този порив нов и реши да види какво има от другата страна на порцелановата стена... И видя! Новите дрешки на Кеми!
    Настъпи момент на тюхкане, вайкане, извинявания и дрън-дрън. Кеми, възпитана, млада дама, с лек привкус на разочарование обобщи, че се е разминало с малко, и че всичко е наред...
    - Ах каква глупост направих! - изломоти Шефът и се потопи в дъжда. Сиреч излезе навън някъде.
    Аз реших, че ще отскочи до съседния цветарски магазин и ще купи огромен букет за извинение... /Ако живеехме в рицарски времена, голям тамплиер би излязло от мен.../
    Цветя не пристигнаха. Видях шефа още веднъж да се суети пред собственото си заведение и да привиква едната сервитьорка.
    Ние продължихме със заниманията си. Поръчахме си още някакви дребни работи, още по едно, и дойде време за сметката.
    Ти да видиш!
- Сметката е за сметка на заведението! - казва сервитьорката
    "Що не си поръчахме и заек по чирпански" процежда се тази мисъл в главата ми.
    - Това беше шефът. Той направи белята, той ще си плаща - добавя тя.
     Е, никак не му излезе скъпо на шефа. А можеше и да му излезе....
    Но все пак, евала му прайим! И защо? Защото след като уточнихме, че никой няма изгаряния, безвъзратно съсипан панталон или нещо такова. След като масата беше почистена и разлятата супа беше подменена с нова такава, ние навлязохме в нашите си теми.
    Бяха минали пет минути от инцидента и вече никой не очакваше Шефът да дойде да се извини. Не очаквахме, защото така сме свикнали. Тези, на които сме клиенти, да се държат с нас - клиентите им, така както им е удобно. Да те лъжат в грамажа, в качеството, в срока, в цената, във всичко. И ние си мълчим. Е, затова му редя еваларка на шефа. Защото не си спести 20-25 лева сметка.
    Чисти сметки, добри приятели.
    p.s. Ако обичате вино, отскочете до таз кръчма! Там има сигурно над 100 вида таквази течност.
CHEERS

се е оказала почти безаварийна и доста поучителна.. Вече имам нова цел в живота.. Като ходя на скъп ресторант - всеки път ще се моля шефа да е поне толкова разсеян, колкото е бил вашия;)

Имало и такива търговци!Браво!Ще посетя въпросното заведение, явно човекът се грижи клиентЪТ винаги да е доволен!

добра история. Дано Кеми да си е оправила пораженията, но наистина евала на кръчмаря.

Еееех, чак ми се доядоха пърленки с пилешка чорбичка на Веслец :) Евалата на пича де ;)

Хубава история, с хубава реклама! :)

евала на човека! така трябва да се грижи за клиентите си всеки уважаващ себе си ресторантьор,кръчмар или какъвто и да е! крайно време е самосъзнанието и културата в родното БГ да се повишат! рекламата е задължителна,щом е за хубаво заведение :) без значение къде с енамира,какъв е грамажът,кой те обслужва,какво си поръчал и т.н. поздрави за добрият избор и за съвестният шеф .......... дано да е лоялен и към персонала си! :) желая просперитет на "Веслец "! :)